В края на февруари 59-годишният Филип Чан Ман Пинг стана първият човек в Сингапур, официално определен за „политически значима личност“.
Властите на града-държава вече обявиха, че Чан е „показал податливост да бъде повлиян от чуждестранни актьори и желание да прокарва техните интереси“ и че дейностите на Чан „са били насочени към политическа цел в Сингапур“, което го прави в обществен интерес за „ контрамерки“, които трябва да бъдат предприети.
За Чан определянето означава, че той е длъжен да разкрие всички получени политически дарения над определена сума, както и да информира властите за всякакви чуждестранни връзки. Той може да обжалва определянето пред министъра на вътрешните работи.
Докато не бъде определен, Чан в много отношения беше въплъщение на историята на успеха на Сингапур.
Първоначално от Хонконг, той е прекарал повече от 30 години в града-държава в Югоизточна Азия, превръщайки се в богат бизнесмен, приемайки сингапурско гражданство и издигайки се като водещ глас за укрепването на връзките не само между родния му Хонконг и Сингапур, но и между Сингапур и Китай.
Сингапур е единствената държава с мнозинство от етнически китайци в Югоизточна Азия – резултат от миграцията от Южен Китай през 19-ти и 20-ти век – и като стратегически важен град-държава той поддържа силни връзки със своите съседи, в същото време, когато е задълбочи сътрудничеството с Пекин, неговия най-голям търговски партньор.
Въпреки че сингапурските власти не уточниха кои „чуждестранни актьори“ са замесени в случая на Чан, асистент Дилън Лох от отдела за публична политика и глобални въпроси на Технологичния университет Нанянг каза пред Ал Джазира, че няма много съмнения относно дейностите на Чан и коментарите, че той се координира с актьори от китайската комунистическа партия (ККП).
Чан насърчи етническите китайци от целия свят да се обединят и с помощта на китайски служители да работят заедно за разпространение на положителни послания за управляван от комунизма Китай.
Около три четвърти от населението на Сингапур са етнически китайци [File: Edgar Su/Reuters]
След масовите протести в Хонконг през 2019 г. Чан улесни събиране, по време на което участниците скандираха: „Подкрепете полицията на Хонконг, защитете Хонконг, справедливостта ще победи“. Сингапур има строги правила за публични събирания и той е бил предупреден от полицията, според вестник Straits Times.
През 2023 г. Чан присъства на годишната сесия на Китайския народен политически консултативен съвет в Пекин и каза, че „трябва да положим повече усилия за мобилизиране на праведните хора в чужбина“ и „да разобличим лицемерието на фалшивите новини от Запада“.
Подобно на китайския президент Си Дзинпин, Чан също често подчертава важността на „добро разказване на историята на Китай“.
Лох вижда този фокус като „подобен на призив за действие“.
„И заедно с някои от другите си дейности той наистина пресича границата като сингапурски гражданин в застъпничеството си за интересите на друга държава“, каза той.
Си държи на етническите китайци
Според Лох участието на Чан в местни комитети, както и високото му положение в града-държава вероятно са предизвикали опасения, че той може да използва позицията си, за да повлияе на сингапурското общество.
„Тъй като той открито призова китайците отвъд океана да разкажат добре историята на Китай, той също се опита да заличи разликата между китайски граждани и некитайски граждани от китайски произход“, каза Ло.
„И мисля, че повечето държави ще намерят за неприемливо собствените им граждани да работят за чужд актьор, за да упражняват влияние, което може да работи срещу интересите на вашата страна.“
Пекин често заявява, че има около 60 милиона души от китайски произход, живеещи в чужбина в близо 200 страни и региони, като се предполага, че изключват живеещите в Хонконг, Макао и Тайван, самоуправляващият се остров, който ККП твърди, че е свой. Хората от китайски етнос могат да проследят корените си векове назад в страни като Малайзия, където те съставляват около 23 процента от населението, и Тайланд и Индонезия.
Разказвайки историята на Китай, Си наскоро подчерта ролята, която „китайските синове и дъщери у дома и в чужбина“ трябва да играят в „обединяването на всички китайски хора за постигане на голямото подмладяване на китайската нация“.
Китайският президент Си Дзинпин каза, че работата на всички китайци е да „постигнат голямото подмладяване на китайската нация“. Повечето етнически китайци от различни националности не са съгласни [File: Andres Martinez Casare/EPA]
Според доцент Иън Чонг Джа, който преподава китайска външна политика в Националния университет на Сингапур, езикът на Си предполага, че ККП вижда етническите китайци по света като средство за мобилизиране на подкрепа и прокарване на интересите на Пекин, дори ако тези хора не са граждани на Китай и нямат вярност към страната.
Това е създало опасна ситуация за някои хора, според анализатори.
„Китайската диаспора е много разнообразна и реакциите към мисията на ККП в чужбина са доста смесени в различните китайски общности“, каза Чонг пред Al Jazeera.
„Докато някои хора станаха доброволни участници, други станаха мишени.“
Противопоставяне на разказа на Си
Кени Чиу, някогашен член на канадския парламент, е един от онези, които са били набелязани.
Роден в Хонконг, подобно на Чан, Чиу емигрира в Канада като тийнейджър и беше избран в парламента от Консервативната партия през 2019 г. На изборите две години по-късно той стана мишена на китайска кампания за дезинформация и намеса и впоследствие загуби своя депутатско място.
Чиу говори открито за участието на Пекин в Хонконг и чуждестранната намеса в Канада.
Той каза пред Ал Джазира, че призивът на Си Дзинпин към етническите китайци по света да се присъединят към подмладяването на китайската нация е „безумен“.
„Представете си, ако Обединеното кралство внезапно поиска всеки с английско фамилно име да се закълне във вярност към английската корона“, каза той.
Китайците отвъд Китай често са били широко наричани хуацяохуарен от ККП, като хуацяо се отнася за китайски граждани, живеещи в чужбина, а хуарен за етнически китайци с чуждестранно гражданство.
Демонстранти, много от които етнически китайци, участват в протест срещу Китайската комунистическа партия (ККП) в Лондон [File: Matt Dunham/AP Photo]
Си говори за двете групи като за „членове на великото китайско семейство“, които „никога няма да забравят своята родина Китай“ и „никога няма да отрекат кръвта на китайската нация в телата си“.
Според Чонг това показва, че Пекин определя принадлежността към китайската нация по-малко в правни термини, а повече в етнически и расови термини.
„В много части на света правилото е било хората и тяхната лоялност да се разглеждат от гледна точка на ценностите, които те приписват, но подходът на Си е да каже, че по-важно от това е вашата кръв и почвата, от която идват вашите предци “, каза Чонг.
Чиу е убеден, че за много етнически китайци опитите да се активира такова чувство за трансграничен китайски национализъм са смешни.
„Аз съм етнически и културно китаец, но не съм живял нито един ден под контрола на днешен Китай“, каза той.
Празнуващата сватба Мими Лий от Торонто също е израснала в Хонг Конг във време, когато обхватът на Пекин с китайците извън континентален Китай е бил различен и китайското влияние върху града-държава е било по-слабо.
„Докато растях, не изпитвах никаква особена привързаност или отчужденост към Китай“, каза тя пред Al Jazeera.
Днес тя смята себе си за канадка от Хонконг.
„Моят собствен китайски разказ и китайските неща, на които научих сина си, нямат нищо общо с ККП“, каза тя.
Стара история за нови времена
Докато опитите на Си да представи всички етнически китайци като принадлежащи към китайската нация може да изглеждат странни, Чонг отбелязва, че това не е нищо ново.
Както династията Цин, така и националистическото правителство на Гоминдан (КМТ) гледаха на всички китайци, независимо от тяхното местоположение, като на китайски поданици и граждани.
Мао Цзедун виждаше етническите китайци от други страни като канал за разпространение на комунистическа революция [File: ullstein bild/ullstein bild via Getty Images]
Преди да стане първият глава на Република Китай, Сун Ятсен дори се обърна към етнически китайци в чужбина да му помогнат да събере средства и подкрепа за свалянето на династията Цин, докато прекарваше време сред китайските общности в Югоизточна Азия в ранните години на 20-ти век. По-късно, по време на Гражданската война, националистите и комунистите се състезаваха за подкрепата и благоволението на тези общности.
След като осигуриха победа, комунистите при Мао Цзедун първоначално насърчиха етническите китайци да придобият гражданство в страната домакин и да се установят там. По-късно, през 60-те години, ККП гледа на тях като на проводник за износ на комунистическа революция, особено в съседните страни, където общностите на китайската диаспора са били твърдо установени от поколения.
„Това създаде известна степен на търкания и понякога враждебност между етническите китайци и Китай от една страна и местните власти от друга“, обясни Чонг.
В някои случаи тези търкания прераснаха в насилие.
През 1965 г. хиляди индонезийски китайци бяха убити при антикомунистически чистки след предполагаем неуспешен преврат, за който правителството обвини местните комунисти. Десетилетия след това правителството ги принуждава да променят имената си и забранява празнуването на Лунната Нова година.
Междувременно в Малайзия около 200 души бяха убити при расови бунтове в столицата Куала Лумпур през 1969 г. след тежки избори. Бунтовете доведоха до извънредно положение и въвеждането на основани на раса политики в полза на мнозинството малайци. Докладът за случилото се остава служебна тайна.
Със смъртта на Мао Цзедун и възхода на нова икономическа отвореност при Дън Сяопин, ККП отново промени мелодията си – насърчавайки китайците извън Китай да инвестират и да насърчават бизнес връзките.
Сега, под управлението на Си, Пекин изглежда се е върнал към разказа от предкомунистическата ера, според Чонг.
„Разликата днес се крие в лекотата, с която можете да движите пари и да разпространявате идеи чрез разширения медиен пейзаж, вместо да стоите на ъгъла на улицата и да раздавате брошури“, каза Чонг.
През последните години контактите на Пекин с китайската диаспора се канализираха чрез местни търговски гилдии, студентски групи, асоциации за приятелство и нови организации, често под чадъра на Обединения работен фронт на партията.
Докато убийствата и репресиите може да са изчезнали в историята, много китайски общности, особено в Югоизточна Азия, продължават да се сблъскват с подозрение.
Неотдавнашната реторика и действия на Пекин няма да са помогнали.
„Опитите на Пекин да играе на национализма на диаспората усложнява усилията на етническите китайци да се интегрират“, каза Чонг, отбелязвайки, че това дори може да предизвика ново подозрение и враждебност към китайските малцинства.
„Независимо дали е планирано или не, ще има риск от това.“